Isaiah 26

1 a В оня ден ще бъде изпята в земята Иудина тая песен: градът ни е як, вместо стени и окоп Той ни е дал спасение.

2 b Отворете портите; нека влезе праведният народ, който пази истината.

3 c Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.

4 d Уповавайте се Господу навеки, защото Господ Бог е вечна твърдиня:

5 e Той събори ония, които живееха нависоко – високо стоещия град; повали го, повали на земята, хвърли го в прах.

6 f Нога го тъпче, нозете на сиромаха, стъпките на бедните.

7 Пътят на праведника е прав; Ти уравняш неговата пътека.

8 g И в пътя на Твоите съдби, Господи, ние се Тебе уповавахме; душата ни се стремеше към Твоето име и към спомена за Тебе.

9 h С душата си се стремях към Тебе нощем, и с духа си ще Те диря във вътрешността си от ранни зори: защото, когато Твоите съдби се извършват на земята, тогава жителите на света се научават на правда.

10 i Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; – ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне.

11 j Господи! Ръката Ти беше високо издигната, но те я не видяха; ще видят и ще се посрамят ония, които мразят Твоя народ; огън ще погълне Твоите врагове.

12 k Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас.

13 Господи, Боже наш! други господари, освен Тебе, са владели над нас; но чрез Тебе само ние славим Твоето име.

14 l Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат, защото Ти ги посети и изтреби, и унищожи всеки спомен за тях.

15 Ти умножи народа, Господи, умножи народа, – прослави Себе Си, разшири всички предели земни.

16 m Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание.

17 n Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.

18 Бяхме непразни, мъчехме се, – и раждахме сякаш вятър; спасение не доставихме на земята, и други жители на вселената се не появиха.

19 o Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците.

20 p Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът;

21 q защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.
Copyright information for BulOrth